Традицията се спазва, защото носи полза — за тяло, ум и здраве — разкрива лекота. Затова четвъртото Палео — отново март разцъфва, в синхрон с изгрева на пролетта. Началото е по-близо, отколкото си го представяш — то е Същността. За нея ще узнаеш, но странно, не с ума си знаеш. Отвъд представите на мисълта.
Умът, странстващ в коридорите на мислите е лабиринтът. Той носи се изгубен, търсещ изхода незнаен — от себе си, но накъде?! Но не е ли умът самият лабиринт, в който сам поставил се е и кара те да вярваш, че това е “истинското” “малко” аз… Въртящо, като хамстер колелото на ограничената представа — за себе си и кръгло-тясната съдба?
Изходът — базиран на незамърсени автентични духовни първоизточници и най-последни открития в неврокогнитивната наука — това всичкото в едно. Истината на велики парадигми, които ще бъдат за първи път разкрити, Палео — дарът на Автентичността.
Естествеността.
Хармоничността.
Неусилието.
С думичка една е
Лекота…
Които си забравил и забулил в телесни бучки (болести, блокажи) и ментален задръст (оплитане в емоционално-менталните заблуди) — мишка, изгубена из лабиринтите на мисълта.
Палео е завръщането — към вътрешноприсъщата интактна Същност. DC е припомняне на оригиналналното в себе си “сега”. Има два вида хора — падащи листа или звезди, прекосяващи небето. От кои си — избран ли си или избираш ти?